Oсигурени лица и възникване на осигуряването

На основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) работниците и служителите са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица.

От 1 януари 2015 г. задължително осигурени на това основание са всички работници и служители независимо от това колко дни или часове отработват през календарния месец и независимо дали работят по едно или повече правоотношения.

 

Учителите се осигуряват за старост и в Учителския пенсионен фонд.

 

Осигуряването на работниците и служителите възниква от деня, в който те започват да упражняват трудова дейност по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й (чл. 10, ал. 1 от КСО).

 

За да се счита едно лице за осигурено и да има право на парични обезщетения и помощи, по реда на  КСО, е необходимо да са налице едновременно две условия:

  • да извършва трудова дейност, която е основание за осигуряване;
  • да са внесени или дължими осигурителни вноски върху възнаграждение (получено, начислено но неизплатено или неначислено).

Не се считат за осигурени работниците и служителите, за които денят на встъпване в длъжност по трудовото правоотношение съвпада с първия ден от периода на временната неработоспособност.

Не се считат за осигурени и тези, които от първия ден на встъпването си в длъжност излизат в неплатен отпуск по реда на чл. 160 от Кодекса на труда или други неплатени отпуски по специални закони аналогични на тези от КТ. В тези случаи лицата не се считат за осигурени до изтичането на разрешения отпуск.

 

Работниците и служителите, които са поискали платен годишен отпуск от първия ден на встъпването си в длъжност, се считат за осигурени.

Осигурителен доход

Осигурителният доход, върху който се дължат осигурителни вноски за работниците и служителите включва получените, включително начислените и неизплатените брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на ДОО за съответната година. За лицата, за които минималните осигурителни доходи не се прилагат - не по-малко от минималната работна заплата за страната и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход.

Законодателят с приемането на бюджета на ДОО въвежда минимален и максимален размер на осигурителния доход.

Минималният осигурителен доход за работниците и служителите зависи от икономическата дейност на осигурителя и квалификационната група, в която попада длъжността на осигуреното лице.

Максималният месечен размер на осигурителния доход за 2024 г. е  3750 лв.

Когато работник или служител упражнява трудова дейност на повече от едно основание, осигуряването е върху сбора от получените доходи по всяко от основанията. Лицето декларира пред всеки следващ осигурител дохода, върху който се дължат осигурителни вноски, като се спазва поредността, определена в чл. 6, ал. 11 от Кодекса за социално осигуряване:

  1. доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл. 4, ал. 1 и 10;
  2. доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски;
  3. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;
  4. доходи за работа без трудово правоотношение.
Осигурителен стаж

За осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното, както и неначисленото възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен доход определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното работно време.

Осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, с трудови книжки и с документ по утвърден образец.

Подаване на данни за дни в осигуряване и осигурителен доход

Осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите, данни за  осигурителния доход, осигурителните вноски, дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване.

Нормативното основание за подаването на данните за осигурените лица е чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Данните се подават с декларация образец № 1 “Данни за осигуреното лице” по реда на Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. издадена от  министъра на финансите.

Персоналните данни, събирани за осигурените лица, се използват при отпускането и изплащането на пенсиите, паричните обезщетения и помощите.

От 1 януари 2007 г. въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО се извършва изчисляването на паричните обезщетения за временна неработоспособност, бременност, раждане и отглеждане на дете до 2-годишна възраст, както и на помощите по КСО, от 01.01.2014 г. на паричните обезщетения при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, от 01.08.2022 г. на паричните обезщетения за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя).

Данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО се използват за изчисляване на паричните обезщетения за безработица.

На интернет страницата на НОИ всяко лице има достъп до електронни услуги и справки с въвеждането на ЕГН и персонален идентификационен код (ПИК), издаден от НОИ.

ПИК може да бъде получен на място от най-близкото териториално поделение на НОИ или негов изнесен офис, лично чрез представяне само на лична карта или от упълномощен представител чрез представяне на изрично, нотариално заверено пълномощно.

НОИ предоставя възможност за подаване на искане за издаване на ПИК по електронен път, за лица, които притежават квалифициран електронен подпис (КЕП).

Повече информация как да получим ПИК може да намерите ТУК.

Осигурителни права

Работниците и служителите имат следните осигурителни права:

Парични обезщетения за:

  • временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест;
  • трудоустрояване;
  • бременности и раждане;
  • отглеждане на дете до 2-годишна възраст;
  • осиновяване на дете до 5-годишна възраст;
  • отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя);
  • безработица.

Парични помощи за:

  • инвалидност поради общо заболяване, когато няма основания за отпускане на пенсия;
  • профилактика и рехабилитация;
  • помощно-технически средства, свързани с увреждането;
  • при смърт на осигуреното лице съпругът (съпругата), децата и родителите имат право на еднократна помощ и на наследствена пенсия.

Пенсии за:

  • осигурителен стаж и възраст;
  • инвалидност поради трудова злополука или професионална болест;
  • инвалидност поради общо заболяване.