Нормативният акт, регламентиращ дейностите на Националния осигурителен институт, е Кодексът за социално осигуряване (КСО), Обн., ДВ, бр. 110 от 17.12.1999 г., в сила от 1.01.2000 г., като до средата на 2003 г. се нарича Кодекс за задължителното обществено осигуряване (КЗОО).
Наред с редица други нормативни документи Кодексът е в основата на законодателната уредба в областта на социалното осигуряване в Република България. Уредените в КСО права и задължения на НОИ се допълват и конкретизират от законови и подзаконови актове като постановления, наредби, указания и др. Те имат пряко отношение към осигурителите, осигурените и/или самоосигуряващите се лица като оформят правната рамка по прилагане принципите на социалното осигуряване. Следвайки разпоредбите на всички тези документи, НОИ изпълнява своята най-важна социална функция – да управлява ефективно бюджета на държавното обществено осигуряване.
В групата от документи, които оформят полето на действие на НОИ, са и регламентите, действащи в рамките на Европейския съюз. Част от тях имат пряко приложение в сферата на социалното осигуряване в рамките на Съюза, като заедно със синхронизираното национално законодателство на Република България пораждат права и задължения за всички субекти.