Осигурени лица и възникване на осигуряването

Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, резервистите на активна служба и резервистите на срочна служба в доброволния резерв по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България, държавните служители по Закона за МВР и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по Закона за Държавна агенция “Национална сигурност”, по Закона за Държавна агенция “Разузнаване” и по Закона за специалните разузнавателни средства, офицерите и сержантите по Закона за Национална служба за охрана, както и лицата по чл. 69, ал. 6 от КСО са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица.

Задължението за осигуряване възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност и продължава до прекратяването на дейността.

Осигурителен доход

Осигурителният доход, върху който се дължат осигурителни вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 4 от КСО включва получените или начислените, но неизплатени брутни месечни възнаграждения по тези правоотношения, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход и не по-малко от минималната месечна работна заплата за страната (чл. 6, ал. 5 от КСО).

Минималната месечна работна заплата установена за страната за 2024 г. е в размер на 933 лв.

Максималният месечен размер на осигурителния доход за 2024 г. е  3750 лв.

Осигурителните вноски за горецитираните лица са за сметка на държавния бюджет.

Осигурителен стаж

За осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 4 от КСО са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителни вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното, както и неначисленото възнаграждение, но върху не по-малко от минималната работна заплата за страната. Когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното за него работно време, ако са внесени или дължими осигурителни вноски върху съответната пропорционална част от минималната работна заплата.

Осигурителният стаж на тези лица се зачита за първа категория труд.

Осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, със служебни книжки и с документ по утвърден образец.

Подаване на данни за дни в осигуряване и осигурителен доход

Осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите, данни за  осигурителния доход, осигурителните вноски, дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване.

Нормативното основание за подаването на данните за осигурените лица е чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Данните се подават с декларация образец № 1 “Данни за осигуреното лице” по реда на Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. издадена от  министъра на финансите.

Персоналните данни, събирани за осигурените лица, се използват при отпускането и изплащането на пенсиите, паричните обезщетения и помощите.

От 1 януари 2007 г. въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО се извършва изчисляването на паричните обезщетения за временна неработоспособност, бременност, раждане и отглеждане на дете до 2-годишна възраст, както и на помощите по КСО, от 01.01.2014 г. на паричните обезщетения при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, от 01.08.2022 г. на паричните обезщетения за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя).

Данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО се използват за изчисляване на паричните обезщетения за безработица.

На интернет страницата на НОИ всяко лице има достъп до електронни услуги и справки с въвеждането на ЕГН и персонален идентификационен код (ПИК), издаден от НОИ.

ПИК може да бъде получен на място от най-близкото териториално поделение на НОИ или негов изнесен офис, лично чрез представяне само на лична карта или от упълномощен представител чрез представяне на изрично, нотариално заверено пълномощно.

НОИ предоставя възможност за подаване на искане за издаване на ПИК по електронен път, за лица, които притежават квалифициран електронен подпис (КЕП).

Повече информация как да получим ПИК може да намерите ТУК.

Осигурителни права

Лицата подлежащи на осигуряване по реда на чл. 4, ал.1 т. 4 от КСО имат право на:

Парични обезщетения за:

  • временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест;
  • трудоустрояване;
  • бременности и раждане;
  • отглеждане на дете до 2-годишна възраст;
  • осиновяване на дете до 5-годишна възраст;
  • отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя);
  • безработица.

Парични помощи за:

  • инвалидност поради общо заболяване, когато няма основания за отпускане на пенсия;
  • профилактика и рехабилитация;
  • помощно-технически средства, свързани с увреждането;
  • при смърт на осигуреното лице съпругът (съпругата), децата и родителите имат право на еднократна помощ и на наследствена пенсия.

Пенсии за:

  • осигурителен стаж и възраст;
  • инвалидност поради трудова злополука или професионална болест;
  • инвалидност поради общо заболяване.