Изчисляване на размера на пенсиите за осигурителен стаж и възраст

Размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи със сумата, образувана от: по 1 процент за пенсии, отпуснати с начална дата до 31.03.2009 г., по процент 1,1 на сто за пенсии, отпуснати с началната дата от 01.04.2009 г. до 31.12.2016 г., за отпуснатите от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. с 1,126 на сто, за отпуснати от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. с 1,169 на сто, за отпуснатите с начална дата от 01.01.2019 г. до 24.12.2021 г. включително с 1,2 на сто за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента за оставащите месеци осигурителен стаж. За пенсиите отпуснати с начална дата след 24 декември 2021 г. доходът, от който се изчислява пенсията, се умножава с процент 1,35 за всяка година осигурителен стаж без превръщане и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж без превръщане, и с 1,2 за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж – за осигурителния стаж, представляващ разлика между общия осигурителен стаж, зачетен на лицето, и стажа без превръщане.
Лицата, придобили право на пенсия по общия ред (по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО), които продължават да работят след датата на придобиване на правото, без да им е отпусната лична пенсия, за всяка година осигурителен стаж след тази дата процентът е 3, а от 1 януари 2012 г. – 4, и съответната пропорционална част от тези проценти за месеците осигурителен стаж. Процентът за всяка година осигурителен стаж след датата на придобиване на правото по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО се определя за действителен осигурителен стаж без превръщане, придобит след 31 декември 2006 г.
От 25 декември 2021 г. всички пенсии за осигурителен стаж и възраст, отпуснати с начална дата на пенсията до 24 декември 2021 г. включително, подлежат на преизчисляване с процент 1,35 на сто за всяка година осигурителен стаж без превръщане и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж без превръщане.
Преизчисляването се извършва за всички пенсии за трудова дейност, без да се променя доходът, от който е изчислена пенсията, след което тя се осъвременява, преизчислява и индексира съобразно нормативната уредба, действаща от датата на отпускането ѝ до 24 декември 2021 г. включително. (на основание § 7е от ПЗР на КСО). Това преизчисляване на пенсиите за трудова дейност се извършва, само ако е по-благоприятно за пенсионера. Освен преизчисляване на пенсиите с начална дата на отпускане до 24.12.2021 г., аналогични промени са извършени за пенсиите за осигурителен стаж и възраст (по чл. 70, ал. 1 от КСО), за пенсиите за инвалидност поради общо заболяване (по чл. 75, ал. 1 от КСО) и за пенсиите за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест (по чл. 79, ал. 1 от КСО), които се отпускат с начална дата на отпускане на пенсията след 24.12.2021 г. За осигурителния стаж, представляващ разлика между общия превърнат осигурителен стаж, зачетен на лицето и осигурителния стаж без превръщане, се запазва тежестта на стажа от 1,2 за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж. Вследствие на тези промени всички пенсии за осигурителен стаж и възраст се определят с еднаква тежест за действително положения осигурителен стаж.
Отпуснатите до 31 декември 2021 г. пенсии за трудова дейност, следва да бъдат преизчислени и от 1 октомври 2022 г. (по реда на § 7з от ПЗР на КСО), на базата на продължителността на осигурителния стаж на лицата, зачетен към 30 септември 2022 г., и с различен процент, образуван в зависимост от началната дата на отпускане на пенсията. За всяка една от съответните календарни години, той е равен на по-високия от процента на нарастване на осигурителния доход или процента на нарастване на индекса на потребителските цени през предходната календарна година.
От 1 юли 2023 г. размерът на пенсиите, отпуснати с начална дата до 31.12.2022 г. се увеличава с 12 на сто. Това увеличение се извършва върху действителния или запазен размер на пенсията към 30 юни 2023 г., без изплащаните към нея добавки. В получения размер е включена сумата от 60 лева (увеличена с 12 на сто), изплащана на основание Постановление № 479 от 30 декември 2021 г. за одобряване на допълнителен трансфер по бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г. (т. нар. ковид добавка) и сумата по § 7, ал. 1 от ЗБДОО за 2022 г. (т. нар. индивидуална допълнителна разлика – ИДР), ако има такава (отнася се само за пенсии, отпуснати до 25.12.2022 г.), (също увеличена с 12 на сто). Сборът от увеличения размер, сумите от осъвременените 60 лв. и ИДР (ако има такава), са включени в определения размер на пенсията от 1 юли 2023 г.
При пенсиите, свързани с трудова дейност, отпускани с начална дата след 30 юни 2022 г., след изчисляване на размера им по КСО, се включва и допълнителна сума в размер на 60 лв. Така полученият размер представлява размер на пенсията, считано от началната ѝ дата (на основание § 7ж, ал. 18 от ПЗР на КСО).
От 1 юли 2024 г. пенсиите, свързани с трудова дейност, се осъвременяват по реда на чл. 100 от КСО, (така нареченото „швейцарско правило“) с 11 %, като се определя и нов минимален размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст (по чл. 68, ал. 1 от КСО).
Минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст, отпусната по общия ред (по чл. 68, ал. 1 от КСО), определен със Закона за изменение и допълнение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г. и Закона за изменение и допълнение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2023 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2024 г. и Закона за събиране на приходи и извършване на разходи през 2025 г. до приемане на Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2025 г. и Закона за бюджета на Националната Здравноосигурителна каса за 2025 г., са както следва:

• от 25 декември 2021 г. - 370,00 лв.
• от 1 юли 2022 г. - 467,00 лв.
• от 1 юли 2023 г. - 523,04 лв.
• от 1 юли 2024 г. - 580,57 лв.

Минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст, отпусната при непълен осигурителен стаж (по чл. 68, ал. 3 от КСО), до приемането на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2025 г., но не по късно от 31.03.2025 г.  е, както следва:

• от 25 декември 2021 г. - 314,50 лв.
• от 1 юли 2022 г. - 396,95 лв.
• от 1 юли 2023 г. - 444,58 лв.
• от 1 юли 2024 г. - 493,48 лв.

Минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст, отпусната при специфични условия на труд (по чл. 68а, 69, 69а, 69б, 69в и 69г от КСО) не може да бъде по-малък от минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст, отпусната по общия ред (по чл. 68, ал. 1 от КСО).

Максималният размер на получаваните една или повече пенсии без добавките към тях, до приемането на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2025 г., но не по късно от 31.03.2025 г.  се определя в следните размери:

• от 25 декември 2021 г. – 1500,00 лв.
• от 1 юли 2022 г. – 2000,00 лв.
• от 1 октомври 2022 г. - 3400, 00 лв.

Размерът на отпуснатите пенсии в намален размер (по чл. 68а от КСО) се получава, като определеният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст се намалява пожизнено с 0,4 на сто за всеки недостигащ на лицето месец до навършване на възрастта му за отпускане на пенсия по общия ред (по чл. 68, ал. 1 от КСО).
От 1 юли 2024 г. при определяне на размера на пенсиите с намален размер (по чл. 68а от КСО), с 11 на сто се увеличава действителният или запазен размер на пенсията към 30 юни 2024 г. Така определеният размер се намалява с 0,4 на сто за всеки недостигащ на лицето месец до навършване на възрастта му за право на пенсия по общия ред (по чл. 68, ал. 1 от КСО). След намаляването на определения по реда на КСО размер се включва сумата от 60 лв. (т. нар. ковид добавка) и ИДР, ако има такава, увеличени с 12 на сто от 01.07.2023 г. и с 11 на сто от 01.07.2024 г. Полученият сбор представлява новият размер на пенсията, считано от 1 юли 2024 г.
От 1 юли 2024 г. при определяне на размера на пенсиите на учителите (по чл. 69в, ал. 1 от КСО) с 11 на сто се увеличава действителният или запазен размер на пенсията към 30 юни 2024 г. Размерът на намалението от 0,1 на сто (по чл. 69в, ал. 2 от КСО) се определя върху така получения размер на пенсията. Към така определения намален размер се включва сумата от 60 лв. (т. нар. ковид добавка) и ИДР, ако има такава, увеличени с 12 на сто от 01.07.2023 г. и с 11 на сто от 01.07.2024 г. Полученият сбор представлява новият размер на пенсията, считано от 1 юли 2024 г. Когато пенсионерът навърши възрастта за право на пенсия по общия ред (по чл. 68, ал. 1 от КСО), пенсията се изплаща в пълен размер от фонд „Пенсии“ на ДОО.

Доходът, от който се изчислява пенсията, се определя, като средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията се умножава по индивидуалния коефициент на лицето.

Индивидуалният коефициент се изчислява по различни методики в зависимост от началната дата на пенсията.

Когато пенсията се отпуска с начална дата до 31.12.2018 г. включително, индивидуалният коефициент се определя от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането му.

За изчисляване на индивидуалния коефициент до 31 декември 2018 г. се определят:

1. съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода до 31 декември 1996 г. и средномесечната работна заплата за страната за същия период, обявена от Националния статистически институт. В случаите, когато осигурителният доход на лицето до 1 януари 1997 г. е за период по-малък от 3 години, индивидуалният коефициент се изчислява от този доход;
2. съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода след 31 декември 1996 г. и средномесечния осигурителен доход за страната за същия период. Това съотношение не може да надхвърля съотношението между максималния осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, и средномесечния осигурителен доход за страната за същия период.

Индивидуалният коефициент се определя, като всяко от тези съотношения се умножава съответно по броя на месеците, за които то е установено, и сборът на получените произведения се разделя на общия брой на месеците, включени в двата периода.

При определяне на индивидуалния коефициент на самоосигуряващото се лице се взима предвид доходът, върху който са внесени осигурителните вноски.

Когато лицата не са работили след 1 януари 1997 г., индивидуалният коефициент е равен на съотношението по т. 1, а когато базисният период е изцяло след тази дата, индивидуалният коефициент е равен на съотношението по т. 2.

Когато пенсията се отпуска с начална дата след 31.12.2018 г., индивидуалният коефициент се определя от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за времето от 1 януари 2000 г. до пенсионирането.

От 1 януари 2019 г. от формулата за определяне размера на пенсията, при изчисляване на индивидуалния коефициент отпада доходът на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за времето преди 1 януари 2000 г., с изключение на случаите, когато лицето има по-малко от 36 месеца осигурителен доход след тази дата. В случаите, когато осигурителният доход на лицето след 31 декември 1999 г. е за период по-малък от 36 месеца, за недостигащия период се взема предвид последния осигурителен доход на лицето преди 1 януари 2000 г. Ако доходът общо за целия осигурителен стаж е за период по-малък от 36 месеца, индивидуалният коефициент се изчислява от наличния осигурителен доход.

За пенсиите с начална дата след 1 януари 2019 г. индивидуалният коефициент се определя, като сборът на месечните съотношения между осигурителния доход на лицето за месеца и средния осигурителен доход за страната за същия месец се раздели на сбора от съотношенията между броя на работните дни, за които се отнася осигурителният доход на лицето за съответния месец, и броя на работните дни през месеца – за всички месеци участващи при изчисляване на индивидуалния коефициент. Индивидуалният коефициент не може да надхвърля средноаритметичната стойност на месечните съотношения между максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, и средния месечен осигурителен доход за страната – за месеците след 31 декември 1999 г., участващи при изчисляването на индивидуалния коефициент. Отработените часове от лицето се изчисляват пропорционално на законоустановеното работно време.

За периодите, през които лицата са осигурявани в универсален пенсионен фонд (УПФ), индивидуалният им коефициент, определен до 31 декември 2018 г., се намалява със средно претеглен коефициент, представляващ съотношение между размерите на осигурителните вноски за УПФ и за фонд "Пенсии" за трета категория труд за лицата, родени преди 1 януари 1960 г. След 31 декември 2018 г. индивидуалният коефициент на осигурените в УПФ се намалява, като осигурителния доход на лицето за всеки месец се намалява с дохода, определен въз основа на съотношението за съответния месец между размера на осигурителната вноска за УПФ и размера на вноската за фонд "Пенсии" за трета категория труд за лицата, родени преди 1 януари 1960 г. От 1 септември 2021 г. при намаляването на индивидуалният коефициент се взема предвид и трансферът от държавния бюджет в размер 12 на сто върху сбора от осигурителните доходи на всички осигурени лица за периода от 2009 г. до 2015 г. включително. Освен тази вноска при намаляването на индивидуалният коефициент се вземат предвид и броят на месеците, през които лицето е осигурявано в УПФ, спрямо общата продължителност на осигурителния стаж на лицето.

Индивидуалният коефициент не се намалява, когато към датата на постановяване на разпореждането за отпускане на пенсията лицето е с променено осигуряване – от УПФ във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ (по чл. 4б от КСО). Същото се отнася и за случаите, когато за определени периоди натрупаните средства по индивидуалната партида на лицата в УПФ са прехвърлени в „Държавния фонд за гарантиране устойчивостта на държавната пенсионна система“. За тези периоди индивидуалният коефициент на лицето не се намалява.

Осигурените в универсален пенсионен фонд (УПФ) лица имат право на основание чл. 4б, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) да изберат да променят осигуряването си от УПФ във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ на държавното обществено осигуряване (ДОО), с увеличена осигурителна вноска в размера на осигурителната вноска за универсалния пенсионен фонд, ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст и ако навършват изискуемата за тях възраст по чл. 68, ал. 1 КСО в съответно дефинираните периоди, определящи срока за упражняване правото на избор, както е посочено в таблица № 1.

Осигуряването им във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ възниква от първо число на месеца, следващ месеца на избора. Изборът на осигуряване, редът и начинът за събиране и разпределение на увеличената осигурителна вноска за тази група лица се уреждат с Наредбата за реда за внасяне и разпределяне на задължителните осигурителни вноски и вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите”. (по чл. 179, ал. 3 от ДОПК).

За извършване на промяна в осигуряването от УПФ във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, осигурените лица подават изрични заявления до компетентната териториална дирекция на Национална агенция за приходите.

При промяна в осигуряването от УПФ във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, е постановено от 01.01.2022 г. поетапното нарастване на срока за упражняване правото на избор от една до 5 години преди навършване на общата пенсионна възраст, като има специфики, на които особено внимание следва да се обръща от бъдещите пенсионери, които навършват възрастта в граничните години 2026, 2031, 2036 и 2038 г.

 Пример:

Жена, родена на 31 август 1963 г. навършва изискуемата за нея пенсионна възраст от 62 г. и 4 м. на 31.12.2025 г. За навършващите възрастта през 2025 г.  срокът за упражняване на правото на избор по чл. 4б КСО е едногодишен и следователно жената може да подаде заявление за промяна на осигуряването ѝ най-късно на 31.12.2024 г.

Родената на следващия ден жена – на 1 септември 1963 г. навършва изискуемата за нея пенсионна възраст от 62 г. и 6 м. на 01.03.2026 г. Само че за лицата, които навършват общата пенсионна възраст през 2026 г. срокът за упражняване на правото на избор по чл. 4б КСО е две години, поради което той изтича на 01.03.2024 г. – т.е. почти 9 месеца по-рано от срока на родената само ден преди това жена.

Сроковете за упражняване на правото за възобновяване на осигуряването на лицата в универсален пенсионен фонд са регламентирани по аналогичен начин в разпоредбата на чл. 124а, ал. 1 от КСО. Възобновяването на осигуряването в УПФ може да стане една година след избора по чл. 4б от КСО, като за целта лицата подават заявление в пенсионноосигурителното дружество, което управлява УПФ, в който желаят да започнат да се осигуряват.

Броенето и изтичането на нарастващите срокове по различно време за различните лица, особено когато са родени в една година и в близки месеци, следва внимателно да бъде разглеждано от бъдещите пенсионери, за да може своевременно да упражнят правото си на избор, както за промяна на осигуряването им от УПФ в ДОО, така и за възобновяване на осигуряването им в УПФ.

За практическото прилагане на сроковете по чл. 4б, ал. 1 и чл. 124а, ал. 1 КСО, по-детайлна информация е отразена в таблица № 2 (за жените) и таблица № 3 (за мъжете).

Таблица № 2- за жени

Таблица № 3 – за мъже