За удостоверяване на осигурителен доход се използват данните от Регистъра за осигурените лица (РОЛ) за времето след 31 декември 1999 г. При определени факти и обстоятелства или когато се използват осигурителни периоди преди 1 януари 2000 г., а за самоосигуряващите се лица преди 1 януари 2007 г., освен данните в РОЛ за периода 1 януари 1997 – 31 декември 1999 г. се използват и следните необходими документи:
- обр. УП-2
- обр. УП-15
- Осигурителна книжка
- Книжка СВОК
- Удостоверение от Държавни архиви
- Удостоверение от Държавен военен архив – Велико Търново
- Удостоверение от Осигурителния архив (ОА) на Българската армия (БА)
- Удостоверение от СВОЧ
- Други документи, удостоверяващи осигурителен доход.
Средномесечният осигурителен доход, съответно осигурителният доход за месеца, от който се изчислява индивидуалният коефициент при определяне размера на пенсията за лицата по чл. 4, ал. 1 и ал. 3, т. 5 и 6 и ал. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), се определя от възнаграждението или осигурителния доход, върху който са внесени или са дължими осигурителни вноски. При определяне на средномесечния осигурителен доход, съответно осигурителният доход за месеца, за самоосигуряващите се лица и за лицата по чл. 4а, ал. 1 и чл. 4а1, ал. 1 от КСО се взема предвид доходът, върху който са внесени осигурителните вноски. (по чл. 70а от КСО)
Зачита се за осигурителен стаж, но не се взема предвид при определяне на осигурителния доход:
- времето на наборната или алтернативна служба;
- времето на отпуск за бременност и раждане, при осиновяване на дете от 2 до 5-годишна възраст и за отглеждане на дете без право на парично обезщетение и на платения и неплатения отпуск за отглеждане на дете, както и неплатените отпуски за временна неработоспособност, за които не се изплаща парично обезщетение;
- времето на зачетения осигурителен стаж на неработещите майки;
- времето на закупен осигурителен стаж за висше/полувисше образование или докурантура, както и на недостигащ осигурителен стаж, за които са внесени осигурителни вноски (по реда на чл. 9а, ал. 1 и 2 от КСО и по реда на отменените от 1 януари 2011 г. ал. 2 и 3 на § 9 от ПЗР на КСО);
- времето след 1 януари 1996 г., през което родител (осиновител) на дете-инвалид е полагал постоянни грижи за него до навършване на 16-годишна възраст, поради което не е работил по трудово или по служебно правоотношение и не е бил осигурен;
- времето след 1 януари 2001 г., през което родител (осиновител) или съпруг (съпруга) са полагали грижи за инвалиди с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ, поради което не са били осигурени или не са получавали пенсия;
- времето от 15 август 2015 г., през което един от родителите на майката или бащата на лицето с увреждане са полагали грижи за инвалиди с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ, поради което не са били осигурени или не са получавали пенсия;
- времето след 1 април 1997 г., през което лицата са получавали обезщетение за безработица при отпускане на пенсии с начална дата след 31 декември 1999 г.;
- времето до 31 декември 1999 г. включително, през което лицата не са отработили действителен стаж, но се следва осигуряване върху МРЗ за страната за сметка на Държавния бюджет (по чл. 9, ал. 3, т. 2 и 3 КСО) и са били без работа, с изключение на периодите, през които са получавали обезщетение по Кодекса на труда;
- времето след 31 декември 2010 г. на неплатен отпуск (до 30 работни дни през една календарна година, за 2020 г. - до 60 работни дни, а през 2021 г. и 2022 г. – до 90 работни дни през една календарна година), който се зачита за осигурителен стаж, или на законна стачка;
- времето след 31 декември 2010 г., през което съпругът/съпругата на дългосрочно командирован служител в дипломатическа служба е пребивавал в чужбина по време на задграничния му мандат и се е осигурявал/а за своя сметка;
- времето, за което докторантите са внесли дължимите осигурителни вноски за периода на докторантурата;
- времето, през което лицата, изпратени на работа в чужбина от български посредник, са се осигурявали върху минималния осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване;
- времето, през което съпрузите на лица упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност или регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители (лицата по чл. 4, ал. 9 от КСО) са се осигурявали върху:
а) минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО, като съпрузи на лица упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност (лица по чл. 4, ал. 3, т. 1) от КСО;
б) минималния осигурителен доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определени със ЗБДОО, като съпрузи на земеделски стопани и тютюнопроизводители (лица по чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО).
Когато в периода, от който се определя индивидуалният коефициент, се включва време на законоустановен отпуск, за временна неработоспособност или за бременност и раждане, се взема предвид следното:
- за времето на платен отпуск, заплащан от работодателя или от органа по назначаването - възнаграждението за този отпуск, върху което са внесени или дължими осигурителни вноски;
- за времето на временна неработоспособност или бременност и раждане, през което е получавано парично обезщетение от общественото осигуряване за периодите:
а) преди 1 януари 2000 г. - доходът, от който е изчислено паричното обезщетение, съгласно действащите разпоредби;
б) от 1 януари 2000 г. до 31 декември 2004 г. - обезщетението, върху което са внесени или дължими осигурителни вноски;
в) от 1 януари 2005 г. - доходът, от който е изчислено паричното обезщетение – Следва да се има предвид, че осигурителни вноски за фонд „Пенсии“, платени от работодателя се правят за първите три дни от временната неработоспособност, а от 01.01.2023 г. за първите два дни от временната неработоспособност , като за останалите дни не се внасят; (дължими са само здравни вноски).
Когато в периода, от който се определя индивидуалният коефициент, се включва време, което се зачита за осигурителен стаж по чл. 9, ал. 3 от КСО (времето, за което са внесени или дължими осигурителни вноски върху не по-малко от минималната работна заплата за страната, за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 5 и 10 и ал. 3, т. 5; когато възнаграждението на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 5 и 10, върху което са внесени осигурителните вноски, е по-малко от минималната работна заплата за страната, осигурителният стаж се зачита пропорционално), се взема предвид доходът, върху който са внесени или са дължими осигурителните вноски.
В осигурителния доход се включват средствата за социални разходи, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски.
За времето на отпуск по чл. 157, ал. 1, т. 4 и 5 от КТ (когато е призован в съд или от други органи като страна, свидетел или вещо лице; за участие в заседания като член на представителен държавен орган или съдебен заседател) - възнаграждението, върху което са внесени или са дължими осигурителни вноски, а ако осигурителни вноски не се дължат - минималната месечна работна заплата, установена за страната за съответния период.
Осигурителният доход на самоосигуряващите се лица се определя въз основа на данните за внесените от тях дължими осигурителни вноски (както авансови вноски, така и изравнителни, съгласно подадена годишна данъчна декларация) през периодите, които са им зачетени за осигурителен стаж след 1999 г. За осигурителен стаж на тази категория лица се зачита времето, през което са внесли дължимите от тях авансови осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8 от КСО.
Когато лицето е осигурено по едно правоотношение за всички социални рискове и пострада при трудова злополука или професионална болест по правоотношението, за което е осигурено само за трудова злополука и за професионална болест, средномесечният осигурителен доход, съответно осигурителният доход за месеца, от който се изчислява индивидуалният коефициент при определяне размера на пенсията за трудова злополука или професионална болест, може да се определи и от дохода, върху който са правени осигурителните вноски за всички социални рискове, ако това е по-благоприятно за него.
Когато в периода, от който се определя индивидуалният коефициент се включва време, през което лицата са били осигурени по чл. 4, ал. 1 и ал. 3, т. 5 и 6 и ал. 10 от КСО, изплатените възнаграждения, за които не са внесени осигурителни вноски, се вземат предвид при определяне на осигурителния доход за пенсии с начална дата след 31 декември 1999 г.
При определяне на осигурителния доход за лицата по чл. 4, ал. 1 от КСО не се включват начислените, но неизплатени възнаграждения за времето до 31 декември 2006 г., и неначислените възнаграждения за времето до 31 декември 2009 г.