Какво представлява обезщетението

Паричните обезщетения за безработица са краткосрочно плащане от фонд „Безработица” на държавното обществено осигуряване, което замества за определен период от време част от загубения доход от полагане на труд при настъпване на риска „Безработица”, като по този начин подпомагат доходите на лицата, които са загубили работата си и търсят друга нова.

За времето, през което получават парично обезщетение за безработица, лицата са здравно осигурени за сметка на държавния бюджет (чл. 40, ал. 1, т. 8 от Закона за здравното осигуряване).

Условия за придобиване на право на парично обезщетение за безработица

Право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които:

  • са регистрирани като безработни в Агенцията по заетостта;
  • не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер или професионална пенсия;
  • не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по Кодекса за социално осигуряване или законодателството на друга държава, с изключение на лицата сключили трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа за един ден

 (чл. 54а, ал. 1 от (КСО)

Периоди, които се зачитат при определяне правото на парично обезщетение за безработица

При определяне на правото на парично обезщетение за безработица се зачита и времето:

  • на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете;
  • на платен и неплатен отпуск за временна неработоспособност и за бременност и раждане, както и отпуска при осиновяване на дете до 5-годишна възраст;
  • на неплатен отпуск до 30 работни дни в една календарна година;
  • зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание на международен договор, по който Република България е страна или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност.

(чл. 54а, ал. 2 КСО)

Ред за отпускане на обезщетението

Паричното обезщетение за безработица се отпуска въз основа на заявление по образец, приложение № 1 към Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица (НОИПОБ), подадено от безработното лице до избрано от него териториално поделение на Националния осигурителен институт.

Заявлението може да бъде подадено по един от следните начини:

(чл. 54а, ал. 3 КСО)

Документи, които се прилагат към заявлението

Към заявлението отпускане на парично обезщетение за безработица се прилагат:

  • акт за прекратяване на правоотношението (за справка);
  • документ/документи, удостоверяващ/удостоверяващи осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която се прилага международен договор, по който Република България е страна, или европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност;
  • други документи от значение за правото, размера и срока на обезщетението за безработица.

(чл. 1, ал. 1 НОИПОБ)

Начална дата на обезщетението за безработица

Паричното обезщетение за безработица се изплаща от датата на последното прекратяване на осигуряването, ако:

  • заявлението за отпускането му е подадено в тримесечен срок от тази дата;
  • лицето се е регистрирало като безработно в Агенцията по заетостта в срок 7 работни дни от тази дата.

Ако заявлението е подадено по неуважителни причини след изтичане на тримесечния срок, паричното обезщетение се изплаща от датата на заявлението за определения период, намален със закъснението.

Ако заявлението е подадено в тримесечен срок, а регистрацията на лицето като безработно в Агенцията по заетостта е направена след изтичане на срока от 7 работни дни от прекратяване на осигуряването по неуважителни причини, паричното обезщетение се изплаща от датата на регистрацията за определения период, намален със закъснението.

Уважителна причина: За целите на паричните обезщетения за безработица “уважителни причини” са: задържане от органите на властта; явяване в съд или друг държавен орган; участие във военноучебен сбор или преподготовка; заболяване и други подобни обстоятелства, удостоверени с официален документ, за които териториалното поделение на Националния осигурителен институт е уведомено своевременно

(чл. 54а, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 КСО и §1 ДР на НОИПОБ).

Размер на паричното обезщетение за безработица

Дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски за фонд “Безработица” за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за всяка календарна година. Минималният дневен размер на обезщетението за безработица от 1 януари до 31 март 2022 г. е 12,00 лв., а от 1 април до 31 декември 2022 г. е 18,00 лв. Максималният дневен размер на обезщетението за безработица от 1 януари до 31 март 2022 г. е 74,29 лв., а от 1 април до 31 декември 2022 г. е 85,71 лв.

Месечният размер на паричното обезщетение за безработица се определя, като полученият дневен размер се умножи по броя на работните дни в месеца, за който се отнася.

(чл. 54б, ал. 1 и ал. 5 КСО и чл. 11 Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г.)

Особености при определяне размера на паричното обезщетение за безработица

Когато в периода, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, се включва време, което се зачита за осигурителен стаж без да се дължат осигурителни вноски, или през което лицето не е осигурено за безработица, при определяне на осигурителния доход се вземат съответно:

  • за времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете, на неплатен отпуск за временна неработоспособност и за бременност и раждане и на неплатен отпуск до 30 работни дни през една календарна година - среднодневната минимална работна заплата за страната за съответния период;
  • за времето на платен отпуск за временна неработоспособност и за бременност и раждане, както и отпуска при осиновяване на дете до 5-годишна възраст - доходът, от който е определено паричното обезщетение по правоотношенията, по които лицето е осигурено за безработица;
  • за времето, зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание на международен договор, по който Република България е страна - среднодневната минимална работна заплата, установена за страната за съответния период;
  • за времето, през което лицето не е осигурено за безработица - среднодневната минимална работна заплата за страната за съответния период.

(чл. 54б, ал. 7 КСО)

Изключения от правилото за определяне размера на паричното обезщетение за безработица

Безработните лица, чиито правоотношения са прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326, 330 и 331 от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105, чл. 107, ал. 1, т. 1 – 4 и чл. 107а от Закона за държавния служител, чл. 162, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 от Закона за министерството на вътрешните работи, чл. 101, ал. 1, т. 5, 7 и 9 от Закона за Държавна агенция „Разузнаване“ и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други закони, получават минималния дневен размер на обезщетението безработица съгласно Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за срок 4 месеца (чл. 54б, ал. 3 КСО).

Безработните лица, придобили право на обезщетение преди изтичане на три години от предходно упражняване на правото на обезщетение, получават минималния дневен размер на обезщетението за безработица съгласно Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за срок 4 месеца (чл. 54б, ал. 4 КСО).

Упражняване на право на обезщетение за безработица: „Упражняване на правото на обезщетение за безработица” е наличието на период, за който е изплатено отпуснато парично обезщетение за безработица (§ 1, ал. 1, т. 13 ДР на КСО).

Определяне на срока, за който се отпуска и изплаща паричното обезщетение за безработица

Паричните обезщетения за безработица се изплащат ежемесечно през месеца, следващ този, за който се дължат, за период според продължителността на осигурителния стаж.

За осигурителен стаж на лицата се зачита времето след 31 декември 2001 г., през което те са осигурени за безработица.

Срокът за изплащане на паричното обезщетение за безработица се определя както следва:

Осигурителен стаж с осигуряване за безработица за времето след 31.12.2001 г. (години)

Срок на изплащане
на обезщетението
(месеци)

до 3 години

4

от 3 години и 1 ден до 7 години

6

от 7 години и 1 ден до 11 години

8

от 11 години и 1 ден до 15 години

10

над 15

12

(чл. 54в КСО)

Спиране и възобновяване изплащането на паричните обезщетения за безработица

Изплащането на паричното обезщетение за безработица се спира при настъпване на следните обстоятелства:

  • получаване на обезщетение за временна неработоспособност след прекратяване на осигуряването - за периода, за който се изплаща обезщетението;
  • изплащане на обезщетение за оставане без работа на основание нормативен акт - за периода, за който се изплаща обезщетението;
  • събиране на доказателства за осигурителен стаж и/или осигурителен доход, придобит при прилагане на разпоредбите на международен договор, по който Република България е страна или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност.
  • извършване на проверка от контролен орган или друг компетентен орган относно обстоятелства от значение за правото или размера на обезщетението; в този случай спирането е до приключване на проверката, но за не повече от 6 месеца.

Изплащането на обезщетението за безработица се възобновява от деня на отпадане на основанието за спиране за оставащия към датата на спиране период.

(чл. 54г, ал. 1-4 КСО)

Прекратяване и възстановяване изплащането на паричните обезщетения за безработица

Изплащането на паричното обезщетение за безработица се прекратява при:

  • започване на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително осигуряване по КСО или законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда;
  • прекратяване на регистрацията от Агенцията по заетостта;
  • придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава, или при отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а КСО или на професионална пенсия по чл. 168 КСО;
  • смърт на безработния.

(чл. 54д, ал. 1 КСО)

Лицето е длъжно да декларира пред съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт настъпването и отпадането на посочените обстоятелства (с изключение на последното) в срок до 7 работни дни с подаване на заявление по образец, приложение № 1 към НОИПОБ,  до териториалното поделение на Националния осигурителен институт, което е отпуснало и изплаща обезщетението по един от следните начини:

  • по електронен път с квалифициран електронен подпис (КЕП) или персонален идентификационен код (ПИК), издаден от НОИ, чрез електронна административна услуга Промяна в обстоятелствата за изплащане на парично обезщетение за безработица;
  • по електронен път с квалифициран електронен подпис (КЕП) или персонален идентификационен код (ПИК), издаден от НОИ, чрез Системата за сигурно електронно (ССЕВ) на Министерство на електронното управление като съобщение до профила в ССЕВ на избрано от безработното лице ТП на НОИ
  • на хартиен носител в дирекция „Бюро по труда“ по постоянен или настоящ адрес.

 (чл. 54д, ал. 3 КСО)

Ако по време на получаване на паричното обезщетение лицето започне да упражнява трудова дейност – основание за задължително осигуряване по чл. 4 или трудова дейност по законодателството на друга държава, която бъде преустановена след по-малко от 12 месеца, изплащането на паричното обезщетение се възстановява за оставащия към датата на прекратяване период, ако регистрацията на лицето в Агенцията по заетостта е направена в срок 7 работни дни от прекратяване на трудовата дейност. Ако регистрацията е направена след този срок по неуважителни причини, изплащането на паричното обезщетение се възстановява от датата на новата регистрация за оставащия към датата на прекратяването период, намален със закъснението

 (чл. 54д, ал. 5 КСО)

Изплащане на паричните обезщетения за безработица

Паричните обезщетения за безработица се изплащат от Националния осигурителен институт на лицата по декларирана от тях лична платежна сметка. Обезщетенията се превеждат на всеки доставчик на платежни услуги, лицензиран от Българската народна банка, или клон на доставчик на платежни услуги, осъществяващ дейност на територията на Република България на 15-то число на месеца, следващ този, за който се отнасят.

(чл. 54ж, ал. 3 КСО и чл. 12 НОИПОБ)

Възстановяване на добросъвестно получено парично обезщетение за безработица

Изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата без лихва до изтичане на срока за доброволно погасяване на задължението за следните периоди:

  • за периода на полученото обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение, определено съгласно нормативен акт;
  • за периода, за който им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България, или пенсия за старост в друга държава, пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168;
  • за периода, за който лицето е получило парично обезщетение за временна неработоспособност, за бременност и раждане или обезщетение за оставане без работа, определено съгласно нормативен акт.

(чл. 54е, ал. 1 и ал. 3 КСО)

Възстановяване на недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица

Лице, което не е декларирало в законоустановените срокове настъпилите изменения, които се отразяват върху основанието за получаване на парично обезщетение за безработица, върху периода за изплащане или размера му, и продължава да го получава, връща неправомерно получената сума с лихвата по чл. 113 КСО.

(чл. 113 КСО и чл. 7, ал. 2 НОИПОБ)

Ред за отпускане, изменяне, спиране и прекратяване на паричните обезщетения за безработица, както и за възстановяване на добросъвестно и недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица

Паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Разпореждането се издава в 14-дневен срок от приемане на заявлението или от деклариране на съответните обстоятелства.

Длъжностното лице може да измени или отмени влязлото в сила разпореждане, когато: са представени нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение; паричното обезщетение е неправилно отпуснато или неправилно е отказано отпускането му. Същото длъжностно лице издава разпореждане и за възстановяване на добросъвестно и недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица.

(чл. 54ж, ал. 1-3, чл. 54е, ал. 4 КСО; чл. 5, ал. 1 НОИПОБ)

Изплащане на парично обезщетение за безработица, неполучено от починало лице

При смърт на безработно лице, на което е отпуснато и се изплаща парично обезщетение за безработица, неговите наследници имат право да получат неполученото от него (до датата на смъртта му) обезщетение за безработица.

Паричното обезщетение за безработица, неполучено от починало лице, се изплаща въз основа на заявление по образец, Приложение № 1 към НОИПОБ,  подадено от всеки от наследниците до избрано териториално поделение на Националния осигурителен институт, по един от следните начини:

Когато децата на починалия са малолетни или непълнолетни, заявлението се подава от законния им представител или от техния родител/попечител.

Към заявлението поне един от наследниците следва да приложи удостоверение за наследници (за справка). Ако същото не е представено, се изисква служебно от общините (кметствата), които са длъжни да го изпратят на ТП на НОИ в 14-дневен срок от получаване на искането.

Обезщетението се разделя между наследниците по определения от Закона за наследството ред.

(чл. 15 НОИПОБ)