Държавен служител е лице, което по силата на административен акт за назначаване заема платена щатна длъжност в държавната администрация и подпомага орган на държавната власт при осъществяване на неговите правомощия. Държавният служител изпълнява държавната служба въз основа на назначаване от компетентен орган на държавна власт. Служебното правоотношение възниква въз основа на административен акт. Служебното правоотношение е за неопределен срок, освен когато в закон е посочено друго..
На основание чл. 4, ал. 1, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) държавните служители са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица.
Осигуряването възниква от деня, в който те започват да упражняват трудова дейност, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й (чл. 10, ал. 1 от КСО).
За да се счита едно лице за осигурено и да има право на парични обезщетения и помощи, по реда на КСО, е необходимо да са налице едновременно две условия:
- да извършва трудова дейност, която е основание за осигуряване;
- да са внесени или дължими осигурителни вноски върху възнаграждение (получено, начислено но неизплатено или неначислено).
Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване и за ДЗПО за държавните служители е изцяло за сметка на осигурителите.
Бюджетните организации не внасят осигурителни вноски по сметките на ДОО и ДЗПО, тъй като това се извършва централизирано чрез Министерство на финансите.
Осигурителният доход върху който се дължат осигурителни вноски за държавните служители включват получените или начислени и неизплатени брутни месечни възнаграждения по тези правоотношения, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход и не по-малко от минималната месечна работна заплата за страната, и са за сметка на държавния бюджет.
Максималният месечен размер на осигурителния доход за 2024 г. е 3750 лв.
Когато държавните служители работят по различни правоотношения осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, като те следва да декларират размера на получените от тях доходи пред другите осигурители, които ги осигуряват, като се спазва поредността, определена в чл. 6, ал. 11 от Кодекса за социално осигуряване:
- доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл. 4,
ал. 1 и 10; - доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски;
- осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;
- доходи за работа без трудово правоотношение.
Осигурителите внасят осигурителни вноски на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 2 от КСО за:
- фонд "Общо заболяване и майчинство";
- фонд "Пенсии";
- фонд "Трудова злополука и професионална болест";
- фонд "Безработица".
Осигурителните вноски на държавните служителите не се разпределят между осигурителите и осигурените лица съгласно чл. 6, ал. 3 от КСО.
За лицата по чл. 4, ал. 1, т. 2 от КСО не се изчисляват и внасят осигурителни вноски върху:
- дневните пари при командировка до двукратния им размер, определен в нормативен акт размер, пътните и квартирните пари при командировка или заместващите ги възнаграждения
- средствата за пътуване и престой, които са за сметка на Европейския съюз, международна организация или приемаща страна и са определени и предоставени съгласно техните правила във връзка с командироване от работодателя на работници и служители в бюджетни предприятия
- стойността на работното, униформеното, протоколното и представителното облекло, предоставено при условия и по ред, предвидени в нормативен акт;
- стойността на специалното работно облекло и на личните предпазни средства, които се предоставят в натура при условия и по ред, предвидени в нормативен акт или колективен трудов договор;
- обезщетенията по § 71 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния служител;
- обезщетенията по чл. 61 , 78 , чл. 81б, ал. 4, т. 1 и 2 , чл. 100, ал. 4, чл. 104, чл. 105, ал. 3 , чл. 106, ал. 3, 3а и 4 и чл. 107а и стойността на отличията по чл. 88 от Закона за държавния служител.
- стойността на представителното облекло по чл. 32, предметните и паричните награди по чл. 33 от Закона за Сметната палата.
Размерът на минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии за работниците и служителите от бюджетния сектор не се прилага.
По смисъла на § 1, т. 1 от допълнителната разпоредба на Закона за счетоводството "Бюджетни предприятия" са всички лица, прилагащи бюджети, сметки за средства от Европейския съюз и сметки за чужди средства съгласно Закона за публичните финанси, включително Националният осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса, държавните висши училища, Българската академия на науките, Селскостопанската академия, Българската национална телевизия, Българското национално радио, Българската телеграфна агенция, както и всички други лица, които са бюджетни организации по смисъла на § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси.
За осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 2 са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното, както и неначисленото възнаграждение, но върху не по-малко от минималната работна заплата за страната. Когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното работно време, ако са внесени или дължими осигурителни вноски върху съответната пропорционална част от минималната работна заплата.
Осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, със служебни книжки и с документ по утвърден образец.
Осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите, данни за осигурителния доход, осигурителните вноски, дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване.
Нормативното основание за подаването на данните за осигурените лица е чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Данните се подават с декларация образец № 1 “Данни за осигуреното лице” по реда на Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. издадена от министъра на финансите.
Данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 2 от КСО се подават:
- с вид осигурен „05“ – за държавни служители по Закона за държавния служител
Персоналните данни, събирани за осигурените лица, се използват при отпускането и изплащането на пенсиите, паричните обезщетения и помощите.
На интернет страницата на НОИ осигурителите имат достъп до справки за подадените от тях декларации за социално осигуряване, справки за представените документи и изплатени обезщетения и помощи от ДОО, справки за постъпилите данни в Електронния регистър на болничните листове и решенията по обжалването им (ЕРБЛРО).
С оглед защита на информацията, справките са достъпни след въвеждане на ЕИК по ЗТРРЮЛНЦ/ЕИК по БУЛСТАТ и идентификационен код на осигурител (ИКО), издаден от НОИ.
За издаване на ИКО се подава заявление до ТП на НОИ. Заявлението е по образец, утвърден от управителя на НОИ и се подава лично от представляващия осигурителя или от негов представител, чиито данни за самоличност са вписани в заявлението. Той представя изрично нотариално заверено пълномощно за издаването на ИКО или адвокатско пълномощно. Копие от представеното пълномощно се съпоставя с оригиналния документ и се съхранява заедно с подаденото заявление.
За получения ИКО на НОИ се издава удостоверение, което също се получава лично и не се изпраща по пощата.
Националният осигурителен институт предоставя възможност за издаване на ИКО по електронен път, за лицата, които притежават валиден квалифициран електронен подпис (КЕП).
Повече информация как да получите ИКО можете да намерите тук.
Държавните служители имат следните осигурителни права:
Парични обезщетения за:
- временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест;
- трудоустрояване;
- бременности и раждане;
- отглеждане на дете до 2- годишна възраст;
- осиновяване на дете до 5-годишна възраст;
- отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата; (в сила от 01.08.2022 г.)
- безработица.
Парични помощи за:
- инвалидност поради общо заболяване, когато няма основания за отпускане на пенсия;
- профилактика и рехабилитация;
- помощно-технически средства, свързани с увреждането;
- при смърт на осигуреното лице съпругът (съпругата), децата и родителите имат право на еднократна помощ и на наследствена пенсия.
Пенсии за:
- осигурителен стаж и възраст;
- инвалидност поради трудова злополука или професионална болест;
- инвалидност поради общо заболяване.