“Трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО” е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.
“Трудова злополука по чл. 55, ал. 2 от КСО” е злополука, станала по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до:
- основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер;
- мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден;
- мястото за получаване на възнаграждение.
(чл. 55 от Кодекса за социално осигуряване (КСО))
Забележка: Не е налице трудова злополука, когато пострадалият умишлено е увредил здравето си. (чл. 55, ал. 3 КСО)
Не се считат за внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл. 55 от КСО патологични състояния вследствие на заболяване от каквото и да е естество, включително епилепсия, хронична исхемична болест на сърцето (всички клинични форми, включително миокарден инфаркт), мозъчен инсулт, захарен диабет, атеросклероза, високо кръвно налягане, душевни болести.
(чл. 73, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ))
Задължително осигурени за рисковете “трудова злополука” и “професионална болест” са:
- работниците и служителите, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране;
- държавните служители;
- съдиите, прокурорите, следователите, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебните служители, както и членовете на Висшия съдебен съвет и инспекторите в инспектората към Висшия съдебен съвет;
- военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, резервистите на активна служба и резервистите на срочна служба в доброволния резерв по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България, държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, по Закона за Държавна агенция „Разузнаване“ и по Закона за специалните разузнавателни средства, офицерите и сержантите по Закона за Националната служба за охрана, служителите в Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на Министерството на вътрешните работи;
- членовете на кооперации, упражняващи трудова дейност и получаващи възнаграждение в кооперацията;
- управителите и прокуристите на търговски дружества, на еднолични търговци, на техните клонове и на клоновете на чуждестранни юридически лица, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества и лицата, на които е възложено управлението и/или контролът на държавни и общински предприятия по глава девета от Търговския закон, техни поделения или на други юридически лица, създадени със закон;
- лицата, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности;
- служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията;
- кандидатите за младши съдии, младши прокурори и младши следователи по Закона за съдебната власт;
- морските лица.
(чл. 4, ал. 1, и чл. 4а, ал. 1 КСО)
Забележка: Самоосигуряващите се лица и лицата, които получават доходи по извънтрудови правоотношения (договор с възложител) не подлежат на осигуряване за трудова злополука и професионална болест.
За всяка трудова злополука пострадалият, непосредственият му ръководител или свидетелите на злополуката незабавно уведомяват ръководителя на осигурителя или упълномощено от него длъжностно лице.
След като са уведомени, ръководителят на осигурителя или упълномощеното от него длъжностно лице незабавно организират разследване на обстоятелствата, при които е станала злополуката.
Когато от събраните доказателства може да се предположи, че се касае за трудова злополука, ръководителят на осигурителя или упълномощеното от него длъжностно лице подават декларация по образец в ТП на НОИ по регистрация на осигурителя.
Декларацията може да бъде подадена по един от следните начини:
- по електронен път с квалифициран електронен подпис (КЕП) или персонален идентификационен код (ПИК), издаден от НОИ, чрез електронна административна услуга „Подаване на декларация за трудова злополука“;
- на хартиен носител в ТП на НОИ по седалище и адрес на управление на осигурителя/предприятието ползвател;
- чрез лицензиран пощенски оператор на адреса на ТП на НОИ по седалище и адрес на управление на осигурителя/предприятието ползвател.
При деклариране на трудова злополуката от осигурителя/предприятието ползвател се прилагат:
- декларация за трудова злополука, попълнена в четири екземпляра;
- екземпляр от протокола за извършено разследване от осигурителя;
- писмени обяснения на пострадалия;
- писмени сведения от свидетелите на злополуката и лицата, оказали първа помощ. При липса на преки свидетели на злополуката – писмени сведения от лицата, които последно са разговаряли с пострадалия или последно са го видели непосредствено преди злополуката и/или лицата, които първи са открили пострадалия след злополуката;
- копие на документи, свързани с трудовата дейност на пострадалото лице – трудов договор, заповед за назначаване, допълнителни споразумения, длъжностна характеристика, присъствена книга и др.;
- копие на медицински документи, свързани с вида и степента на увреждането – епикризи, амбулаторни листове от извършени медицински прегледи, аутопсионен протокол, препис-извлечение от акт за смърт и др.;
- други документи в зависимост от случая – заповед за командироване, протокол за пътнотранспортно произшествие, удостоверение за наследници и др.
За всяка смъртна трудова злополука, за всяка злополука, причинила увреждане на повече от трима работещи, както и за всяка злополука, за която има основание да се предполага, че ще доведе до инвалидност, ръководителят на осигурителя или упълномощеното от него длъжностно лице уведомява незабавно териториалното поделение на Националния осигурителен институт, териториалната администрация на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, органите на прокуратурата и други компетентни органи. Незабавното уведомяване може да се извърши чрез устно съобщаване по телефон или чрез отправяне на писмено съобщение чрез електронна поща или факс.
За всички случаи, при които събирането на данни може да доведе до закъснение от страна на осигурителя/предприятието ползвател да декларира злополуката в нормативно определения срок, се уведомява териториалното поделение на Националния осигурителен институт.
Осигурителят/предприятието ползвател е длъжен да декларира всяка трудова злополука в срок от 5 работни дни от узнаването за нейното настъпване.
Посоченият срок има инструктивен характер и с изтичането му не отпада задължението на осигурителя да декларира злополуката. След деклариране на злополуката, извън указания срок, задължително започва административно производство по нейното квалифициране.
Осигурителят/предприятието ползвател подава декларация и когато при разследване, извършено от контролните органи на НОИ, е установено, че злополуката има характер на трудова. В този случай декларацията се подава в срок 3 работни дни от предписанието на контролния орган на НОИ.
Издаването на задължително предписание от контролните органи на НОИ за деклариране на злополуката от осигурителя/предприятието ползвател е без ограничение във времето от датата на злополуката.
(чл. 57 КСО, чл. 3 Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки (НУРРОТЗ))
Длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на НОИ, въз основа на документите в досието и данните в информационната система по чл. 33, ал. 5, т. 7 от КСО, издава разпореждане за приемане или за неприемане на злополуката за трудова.
Разпореждането се връчва на осигурителя и на осигурения или неговите наследници.
Разпореждането за приемане или за неприемане на злополуката за трудова може да се обжалва от осигурителя, пострадалия или от неговите наследници пред ръководителя на териториалното поделение на НОИ в 14-дневен срок от получаването.
Ръководителят на териториалното поделение на НОИ се произнася с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването на жалбата. То се съобщава незабавно на оспорващия и на другите заинтересованите страни.
Решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред съответния административен съд, по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение.