Идентични писма са изпратени до всички лица, които през 2024 г. навършват възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 КСО. Това е направено на основание чл. 33, ал. 5, т. 13 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съгласно който Националният осигурителен институт (НОИ) уведомява лицата не по-късно от 6 месеца преди да навършат възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО, на които не е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, за условията, при които могат да се пенсионират през следващата календарна година.
Писмата са изготвени по еднотипни образци, поотделно за жени и мъже, които са публикувани в рубрика "Физически лица"/"Пенсии по българското законодателство"/"Допълнителна информация, данни и съобщения".
Трябва да се подчертае, че получаването на уведомително писмо от НОИ не означава, че Вие сте придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Писмото Ви информира, че през 2024 г. навършвате изискуемата от закона обща пенсионна възраст.
За да придобиете право на пенсия Вие трябва едновременно да сте изпълнили две условия – да сте навършили съответната възраст и да сте придобили необходимия осигурителен стаж.
Изискуемата пенсионна възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО през 2024 г. е:
- навършени 62 години и 2 месеца за жените, т.е. родените в периода 01.01.1962 г. - 31.10.1962 г.;
- навършени 64 години и 7 месеца за мъжете, т.е. родените в периода 01.07.1959 г. - 31.05.1960 г.
За 2024 г. изискуемият общ осигурителен стаж е, както следва:
за жените – 36 години и 6 месеца;
за мъжете – 39 години и 6 месеца.
Пенсията се отпуска от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата, а ако срокът е пропуснат – пенсията се отпуска от датата на подаване на заявлението. С оглед на това изпратените от НОИ писма имат за цел да стимулират всяко лице своевременно да предприеме действия за набавяне и оформяне на необходимите документи, удостоверяващи неговия осигурителен стаж и осигурителен доход.
За установяване на осигурителен стаж и осигурителен доход след 31.12.1996 г. могат да се използват и наличните данни в информационната система на НОИ. Предвид това Ви препоръчваме предварително да проверите дали данните, подадени за Вас от Вашите осигурители, са пълни и точни. При пропуски и несъответствия е необходимо да се свържете със съответния осигурител и да изискате необходимата корекция. Достъпът до данните в информационната система на НОИ е възможен през сайта на института чрез въвеждане на Персонален идентификационен код (ПИК). Той може да Ви бъде издаден във всяко териториално поделение (ТП) на НОИ, ако го заявите лично или чрез упълномощено лице.
Следва да се има предвид, че длъжностните лица по пенсионното осигуряване в ТП на НОИ не извършват предварителна преценка относно правото и размера на пенсията.
На основание чл. 33, ал. 5, т. 13 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) Националният осигурителен институт (НОИ) уведомява лицата не по-късно от 6 месеца преди да навършат възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО за условията, при които могат да се пенсионират през следващата календарна година.
Във връзка с прилагането на тази норма през месец юни 2023 г. НОИ изпрати уведомителни писма до всички лица, които през 2024 г. навършват възрастта по чл. 68, ал. 1 КСО. Не подлежат на уведомяване по този ред лицата с вече отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на ранно пенсиониране.
Писмата се изпращат с обикновена пощенска услуга на постоянния адрес на осигурените лица. Затова, ако към момента не живеете на този адрес, това може да бъде една от причините писмото да не е стигнало до Вас.
Писмата имат информативен характер и това, че не сте го получили, не оказва негативно влияние върху пенсионните Ви права. В тях се посочва, че за да придобие право на пенсия, лицето трябва едновременно да е изпълнило две условия – да е навършило съответната възраст и да е придобило необходимия осигурителен стаж.
Изискуемата пенсионна възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО през 2024 г. е:
- навършени 62 години и 2 месеца за жените, т.е. родените в периода 01.01.1962 г. - 31.10.1962 г.;
- навършени 64 години и 7 месеца за мъжете, т.е. родените в периода 01.07.1959 г. - 31.05.1960 г.
С оглед на посоченото, ако Вие сте родена/роден в първите десет месеца на 1962 г., съответно - в последните шест месеца на 1959 или първите пет месеца на 1959 г., то Вие ще навършите общата пенсионна възраст през 2024 г., поради което ще бъдете уведомени с аналогично писмо през 2023 г.
За 2024 г. изискуемият общ осигурителен стаж е, както следва:
- за жените – 36 години и 6 месеца;
- за мъжете – 39 години и 6 месеца.
Уведомителните писма са изготвени по еднотипни образци и са еднакви за всички мъже, съответно - жени, навършващи възрастта по чл. 68, ал. 1 КСО през 2023 г. В тях само датата на навършване на съответната възраст от конкретното лице е индивидуална. Целта на писмата е да стимулират всяко лице своевременно да предприеме действия за набавяне и оформяне на необходимите документи, удостоверяващи неговия осигурителен стаж и осигурителен доход.
Ако искате да се запознаете подробно със съдържанието на образците на писмата, поотделно за жени и мъже, може да ги намерите в рубрика "Физически лица"/"Пенсии по българското законодателство"/"Допълнителна информация, данни и съобщения".
Осигурителят е длъжен по искане на осигурено лице или негов представител да издава безплатно, в 14-дневен срок, документи за осигурителен стаж и/или осигурителен доход, и/или категория труд за периоди преди 1 януари 2000 г.
Лицата, желаещи да им се отпусне пенсия, или добавка към получавана пенсия, подават заявление по определен образец в ТП на НОИ по постоянен или настоящ адрес, към което прилагат необходимите оригинални документи. Заявленията могат да се подават лично, чрез законния представител, чрез лице, посочено в чл. 26 от Закона за закрила на детето, чрез последния осигурител, чрез осигурителна каса, чрез упълномощено лице по чл. 18 от АПК или по електронен път.
При пенсиите за трудова дейност – пенсия за осигурителен стаж и възраст, пенсия за инвалидност поради общо заболяване и пенсия за трудова злополука и професионална болест, се изискват следните документи:
- заявление за пенсиониране (формуляр образец УП-1);
- всички документи за трудов/осигурителен стаж (трудови и служебни книжки, УП-30, УП-3, УП-13, УП-14, УП-16, осигурителни книжки, удостоверения от държавни архиви, ВОК, акт за раждане на деца и др.);
- за лицата, на които се отпуска пенсия с начална дата до 31.12.2018 г. - документи за осигурителен доход, върху който са внесени осигурителни вноски за 3 последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 01.01.1997 г. и за целия период от 01.01.1997 г. до датата на пенсиониране (УП-2, УП-15, осигурителна книжка, удостоверения от държавни архиви и др.);
- за лицата, на които се отпуска пенсия с начална дата след 31.12.2018 г. - документи за помесечен осигурителен доход, върху който са внесени осигурителни вноски за времето след 31.12.1999 г. до датата на пенсиониране, ако липсва информация в регистъра за осигурените лица или за време преди това за допълване до 36 месечен период. Информацията се набавя по служебен път. (такива документи са УП-2, УП-15, осигурителна книжка, удостоверения от държавни архиви и др.);
- удостоверение за наследници, за наследствени пенсии;
- документ от учебното заведение за лицата между 18 и 26-годишна възраст за това, че са учащи и ЕР на ТЕЛК/НЕЛК, ако са се инвалидизирали до 18, съответно 26-годишна възраст, за наследствени пенсии.
При пенсиите, несвързани с трудова дейност:
- при пенсиите за военна инвалидност за лица, пострадали по повод на наборна военна служба или служба в запаса или резерва, се представя ЕР на ТЕЛК/НЕЛК и удостоверение от съответното военно поделение с посочена дата на постъпване и уволнение от военна служба, както и посочено звание на лицето;
- при пенсиите за военна инвалидност за лица, пострадали при оказване на съдействие на въоръжените сили се представя документ от съответното поделение, удостоверяващ обстоятелствата, при които е пострадало лицето;
- при пенсии за гражданска инвалидност – документ, удостоверяващ обстоятелствата, при които лицето е заболяло или е пострадало; документът се съставя от кмета или от упълномощено от него длъжностно лице - в случаите, при които лицето е пострадало при изпълнение на граждански дълг, и от кмета или от ръководителя на учреждението, в което служи органът на властта, причинил страданието - в случаите, при които лицата са заболели или пострадали случайно от органите на властта при изпълнение на служебни задачи от тези органи;
- за социална пенсия за старост от лица, навършили 70-годишна възраст, се представя декларация по утвърден образец за семейно и имотно състояние и годишният доход на член от семейството. При определяне на годишния доход за членове на семейството се считат съпругът, съпругата и децата до 18-годишна възраст, ако не са встъпили в брак, както и децата над тази възраст, ако са неработоспособни, нямат други доходи и не са встъпили в брак;
- за отпускане на социална пенсия за инвалидност от лица, навършили 16-годишна възраст, с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане повече от 71 на сто, се представя експертно решение на ТЕЛК (НЕЛК) с данните, необходими за определяне на правото, размера и срока на пенсията.
Заявлението може да се подава лично, чрез законния представител, чрез лице, посочено в чл. 26 от Закона за закрила на детето, чрез последния осигурител, чрез осигурителна каса, чрез упълномощено съгласно чл. 18 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) лице или по електронен път по реда на Закона за електронното управление с квалифициран електронен подпис (КЕП) или с персонален идентификационен код (ПИК) до териториалното поделение на НОИ по постоянен или настоящ адрес на заявителя.
Заявление за пенсия от лице, изтърпяващо наказание "лишаване от свобода" или задържано под стража, може да се подава и чрез ръководителя на мястото за лишаване от свобода, съответно на мястото на задържане под стража, който издава удостоверение, в което се вписват трите имена по документ за самоличност на лицето, единният граждански номер и постоянният му адрес.
Пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице по пенсионното осигуряване в съответното ТП на НОИ в четиримесечен срок от подаването на заявлението.
Пенсиите за трудова дейност се отпускат и изплащат в минималния размер за съответния вид пенсия до определянето на размера им по реда на КСО, като длъжностните лица се произнасят в едномесечен срок след подаването на заявлението.
1. За осигурителен стаж при пенсиониране се зачита времето на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование, както и времето на докторантурата, определено в нормативен акт за лицата, придобили образователна и научна степен "доктор", ако внесат за своя сметка осигурителни вноски, изчислени върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към датата на внасянето на вноските. Осигурителният стаж се зачита за времето, за което са внесени вноските, но за не повече от срока на обучение, предвиден по учебния план за завършената специалност.
2. За осигурителен стаж при пенсиониране се зачита и времето, за което лицата са навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО, но на които не им достигат до 5 години осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1, и са внесени осигурителни вноски, изчислени върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към датата на внасянето на вноските.
3. Когато са внесени осигурителни вноски по чл. 9а, ал. 1 от КСО за периоди на обучение, по-малки от 5 години, лицето има право да внесе осигурителни вноски по чл. 9а, ал. 2 от КСО за разликата до 5 години.
При пенсиониране времето на обучение по чл. 9а, ал. 1 от КСО се удостоверява пред пенсионния орган с удостоверение по утвърден образец – УП-16. Удостоверението се издава от служителите на дирекция/отдел “Краткосрочни плащания и контрол (КПК)” при териториалните поделения на НОИ. Удостоверение УП-16 се издава след представяне на документите за съответния вид “закупен” осигурителен стаж:
- за докторантите до 31 декември 2012 г. - заповед за зачисляване и заповед за отчисляване в докторантура; диплома, издадена от съответното висше училище или научна организация;
- за завършилите висше или полувисше образование - диплома за завършено висше или полувисше образование за чл. 9а, ал. 1 от КСО;
- документ, удостоверяващ срока на обучението – удостоверение или уверение - за чл. 9а, ал. 1 от КСО.
Удостоверението за срока на обучение се представя в случай, че се закупува целия срок на обучение - от ден, месец, година до ден месец година, тъй като в дипломите обикновено е посочен срок на обучение с начало и край - конкретна учебна година или най-много от месец до месец.
Закупеното време по чл. 9а, ал. 2 от КСО се удостоверява по служебен ред.
Самоосигуряващите се лица, дори и да не са внесли дължимите осигурителни вноски, могат да се възползват от чл. 9а, ал. 1 от КСО, тъй като по тази разпоредба се зачита за осигурителен стаж времето на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование, както и времето на докторантура, определено в нормативен акт за лицата, придобили образователна и научна степен „доктор“.
Няма пречка за самоосигуряващите се лица с дължими и невнесени осигурителни вноски да се приложи и разпоредбата на чл. 9а, ал. 2 от КСО. Преценка на правото и изчисляване на недостигащият стаж се извършва от пенсионния орган към датата на заявлението или датата на представяне на последния редовен документ за осигурителен стаж или приравнено на осигурителен стаж време.
Съгласно чл. 41, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж за времето след 31 декември 2006 г. самоосигуряващите се лица могат да установяват осигурителен стаж и осигурителен доход въз основа на данните, съдържащи се в информационната система на НОИ. Когато осигурителният стаж и доход се зачитат по реда на чл. 41, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, издаване и заверяване на осигурителна книжка не е необходимо.
При постъпило заявление за пенсия, свързано с прилагане на разпоредбата на чл. 41, ал. 1 НПОС, са разписани процедури за служебно установяване на осигурителния стаж и осигурителния доход на самоосигуряващите се лица.
Осигурителният доход и осигурителният стаж по този ред се зачитат, само когато са изпълнени всички изисквания на Кодекса за социално осигуряване и Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. При несъответствия между съществуващите в НОИ данни и изискуемите условия в нормативните документи, различията се уточняват със самоосигуряващите се.
Когато при подаване на документи за пенсиониране, самоосигуряващо се лице не представи заверена осигурителна книжка за периода след 31 декември 2006 г. , осигурителния му стаж и доход се зачитат служебно по реда чл. 41, ал. 1 НПОС.
За периода до 31 декември 2006 г. включително осигурителният стаж на самоосигуряващо се лице се доказва само с заверена осигурителна книжка.
„Действителен стаж“ е действително изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл. 7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски.
Пенсия за инвалидност поради общо заболяване не се отпуска, възобновява или възстановява на лица, на които е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като се явява заместващ доход при частична или напълно загубена работоспособност на лицата, преди излизането им от активна работоспособна възраст.
Изплащането на пенсията се спира с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството по пенсионното осигуряване, когато:
- пенсионерът подаде заявление за спиране;
- пенсионерът не е получавал пенсията си повече от шест месеца;
- не се следва изплащането ѝ на основание чл. 101 от Кодекса за социално осигуряване (при несъвместимост на пенсиите) и е по-неблагоприятна по размер;
- пенсионерът не спазва предписанията на органите на експертизата на работоспособността по отношение на противопоказните условия на труд;
- са представени доказателства за обстоятелства, които могат да доведат до нейното прекратяване на основание чл. 96, ал. 1 от КСО;
- се установят данни за извършено престъпление от значение за правото или размера на пенсията. В зависимост от резултата от наказателното производство пенсията са възобновява или прекратява.
Прекратяването на пенсиите се извършва от длъжностното лице, на което е възложено ръководството по пенсионното осигуряване, без да е необходимо пенсионерите или техните наследници да подават заявление (това не изключва необходимостта от представяне на доказателства – документи, водещи до прекратяване на пенсия или добавката – дипломиране, сключване на граждански брак и т.н.)
Пенсията се прекратява с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството по пенсионното осигуряване, когато:
- пенсионерът почине;
- детето навърши възрастта, до която може да получава наследствена или персонална пенсия, или е осиновено при условията на чл. 101 от Семейния кодекс;
- преживелият съпруг, който получава наследствена пенсия, встъпи в брак;
- отпадне основанието за получаването й;
- пенсионерът не се яви за преосвидетелстване от органите на експертизата на работоспособността, след като е служебно повикан.
Когато пенсионерът е починал пенсията му се прекратява от края на месеца, през който е починал.
В останалите случаи пенсията се прекратява от датата, на която е възникнало основанието за прекратяването.
За пенсиите, отпуснати с начална дата след 31 декември 2018 г., индивидуалният коефициент се изчислява от осигурителния доход на лицето за периодите след 31 декември 1999 г. до датата на отпускане на пенсията, но за период, не по-малък от 36 месеца. Когато осигурителният доход на лицето след 31 декември 1999 г. е за период, по-малък от 36 месеца, за недостигащия период се взема предвид и последният му осигурителен доход преди 1 януари 2000 г. по ред, определен с наредбата по чл. 106. Когато лицето няма осигурителен доход преди 1 януари 2000 г. или доходът му преди тази дата е за период, по-малък от необходимия за допълване до 36 месеца, индивидуалният коефициент се изчислява от наличния доход независимо от продължителността на периода, за който се отнася. Когато лицето няма осигурителен доход след 31 декември 1999 г. индивидуалният коефициент се изчислява от последния му осигурителен доход за 36 месеца до тази дата или от наличния му доход, когато доходът е за по-малък период.
Индивидуалният коефициент се изчислява, като сборът на месечните съотношения между осигурителния доход на лицето за месеца и средния осигурителен доход за страната за същия месец се раздели на сбора от съотношенията между броя на работните дни, за които се отнася осигурителният доход на лицето за съответния месец, и броя на работните дни през месеца - за всички месеци, участващи при изчисляване на индивидуалния коефициент. Отработените часове от лицето се изчисляват пропорционално на законоустановеното работно време. Индивидуалният коефициент не може да надхвърля средноаритметичната стойност на месечните съотношения между максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, и средния месечен осигурителен доход за страната - за месеците след 31 декември 1999 г., участващи при изчисляването на индивидуалния коефициент.
Размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи с процент:
- 1,35 за всяка година осигурителен стаж без превръщане и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж без превръщане;
- 1,2 за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж - за осигурителния стаж, представляващ разлика между общия осигурителен стаж, зачетен на лицето, и стажа по т. 1.
За лицата, които са придобили право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 и продължават да работят след датата на придобиване на правото, без да им е отпусната лична пенсия, стойността на процента за всяка година осигурителен стаж след тази дата е 3, а от 1 януари 2012 г. - 4, и съответната пропорционална част от тези проценти за месеците осигурителен стаж. Процентът за всяка година осигурителен стаж след датата на придобиване на правото по чл. 68, ал. 1 и 2 се определя за действителен календарен осигурителен стаж, без превръщане, придобит след 31 декември 2006 г.
За времето на отпуск поради временна неработоспособност, през което лицата са получавали парични обезщетения от общественото осигуряване, се зачита следния осигурителен доход:
- за времето преди 1 януари 2000 г. - доходът, от който е изчислено паричното обезщетение, съгласно действащите разпоредби;
- за времето от 1 януари 2000 г. до 31 декември 2004 г. - размерът на обезщетението, върху което са внесени или дължими осигурителни вноски;
- за времето от 1 януари 2005 г. - доходът, от който е изчислено паричното обезщетение;
- за времето от 1 януари 2007 г. до 30.06.2010 г. за първия работен ден от временната неработоспособност, изплатен от осигурителя - среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от среднодневното уговорено възнаграждение;
- за времето от 1 юли 2010 г. за първия, втория и третия работен ден от временната неработоспособност, изплатени от осигурителя - се посочва 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение.
- За времето от 1 януари 2024 г. за първия и втория работен ден от временната неработоспособност, изплатени от осигурителя - се посочва 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение.