Коя държава е компетентна да преценява правото на парично обезщетение за безработица след работа в друга държава членка на ЕС, Норвегия, Исландия, Лихтенщайн или Швейцария?

 

Компетентна държава да отпусне парично обезщетение за безработица е държавата, в която съответното лице е било наето преди да остане безработно.

От това правило, съществува едно изключение, съгласно което, напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице е пребивавало в държава членка, различна от компетентната държава членка и което продължава да пребивава в тази държава членка или се върне в тази държава членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата членка по пребиваване, като получава обезщетения в съответствие със законодателството на държавата членка по пребиваване, както ако спрямо него се е прилагало това законодателство по време на последната му дейност като заето или като самостоятелно заето лице.

„Пребиваване” е мястото, където лицето обичайно живее. Пребиваването се определя въз основа центъра на интересите на лицето, като се взимат предвид следните критерии:

  • продължителността и непрекъснатото пребиваване на територията на съответните държави-членки;
  • положението на лицето, включително естеството и специфичните характеристики на упражняваната дейност, по–специално мястото, където обичайно се упражнява тази дейност, постоянният характер на дейността и продължителността на всеки договор за заетост; семейното положение и роднинските връзки на лицето; упражняването на неплатена дейност; когато става въпрос за студенти, източникът на техните доходи; жилищното положение на лицето, по-специално доколко е постоянен характерът му;
  • държавата-членка, в която се счита, че лицето пребивава за целите на данъчното облагане.

 

В случай че пребиваването не може да се установи въз основа горепосочените критерии се взима предвид намерението на лицето, определено на база изследване на тези критерии и особено причините за неговото преместване.

Националния осигурителен институт (НОИ) изследва елементите определящи пребиваването, въз основа на подадени от лицата данни с Декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на член 65 (2) от Регламент (ЕО) № 883/2004, която се попълва от лица с последна заетост в държава членка на ЕС, Норвегия, Исландия, Лихтенщайн или Швейцария, подаващи заявление за преценка правото на обезщетение за безработица по българското законодателство.

В случай, че компетентна да преценява правото на обезщетение за безработица е България се прилагат условия и реда на българското законодателство за преценка правото на обезщетение.

Удостоверяване на осигурителни периоди от държава членка на ЕС, Норвегия, Исландия, Лихтенщайн или Швейцария при преценка правото/срока за отпускане и изплащане на обезщетение за безработица в България.

При преценка на правото на парично обезщетение за безработица, както и при определяне на срока, за който се отпуска и изплаща паричното обезщетение за безработица си взимат предвид осигурителните периоди, потвърдени от държава членка на ЕС, Норвегия, Исландия, Лихтенщайн или Швейцария.

Тези периоди следва да бъдат удостоверени със структуриран електронен документ U002 или с преносим документ U1. Разликата между структурираните електронни документи (СЕД) и преносимите документи (ПД) е, че СЕД-и се разменят служебно между компетентните институции на държавите-членки, докато ПД-и се предоставят директно на/от лицата.

За изискване на структуриран електронен документ U002, лицата подават Заявление за изискване на стаж и доход от други държави-членки на ЕС/ЕИП, към което прилагат необходимите документи, съобразно изискванията на държавата членка, които са посочени в Списък на необходимите документи за удостоверяване на стаж и доход от други държави-членки на ЕС/ЕИП.

Изчисляване на размера на парично обезщетение за безработица след работа друга държава членка на ЕС, Норвегия, Исландия, Лихтенщайн или Швейцария?

Съгласно чл. 62, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004, компетентната институция на държава-членка, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство.

Съгласно чл. 62, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, параграф 1 се прилага също когато законодателството, прилагано от компетентната институция предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията и когато за целия или за част от този период спрямо заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга държава-членка.

Съгласно чл. 62, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004, чрез дерогация на параграфи 1 и 2, доколкото се засягат безработни лица, обхванати от член 65, параграф 5, буква a) институцията по пребиваване взема предвид трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице в държавата-членка, чието законодателство се е прилагало спрямо него при последната му работа като заето или като самостоятелно заето лице, в съответствие с регламента по прилагането.

Минималният дневен размер на обезщетението за безработица от 1 януари до 31 март 2022 г. е 12,00 лв., а от 1 април до 31 декември 2022 г. е 18,00 лв. Максималният дневен размер на обезщетението за безработица от 1 януари до 31 март 2022 г. е 74,29 лв., а от 1 април до 31 декември 2022 г. е 85,71 лв.

Износ на парично обезщетение за безработица, отпуснато по българското законодателство при търсене на работа в друга държава членка на ЕС, Норвегия, Исландия, Лихтенщайн или Швейцария

Запазване правото на получаване на парично обезщетение за безработица, отпуснато по българското законодателство при търсене на работа в друга държава членка на ЕС, Норвегия, Исландия, Лихтенщайн или Швейцария (т.нар. „износ на парично обезщетение за безработица“) е възможно в следните граници и при следните условия:

  • преди заминаването си лицето трябва да е регистрирано като търсещо работа и да е било на разположение на службите по заетостта на компетентната държава най-малко в продължение на 4 седмици, след като е останало безработно – т. е. да е било на разположение на съответното Бюро по труда в България за това време;
  • лицето трябва да се регистрира като търсещо работа в службите по заетостта на държавата, в която отива, в срок 7 дни, след като е престанало да бъде на разположение на службите по заетостта в компетентната държава и трябва да спазва организираната там контролна процедура, както и условията, установени от законодателството на тази държава;
  • износът на паричното обезщетение за безработица се запазва за максимален срок 3 месеца от датата, на която лицето е престанало да бъде на разположение на службите по заетостта на държавата, която напуска. Ако в 3-месечен срок от тази дата лицето се завърне в компетентната държава и се постави на разположение на службите по заетостта, продължава да получава обезщетение за срока, който му остава. По изключение тримесечният срок може да бъде удължен до максимум 6 месеца;
  • обезщетенията се отпускат и изплащат съгласно законодателството на компетентната държава, т. е. за нейна сметка директно на лицето и без посредничеството на институцията на държавата, където лицето е заминало да търси работа;
  • ако заинтересованото лице се завърне в компетентната държава при или преди изтичането на срока, през който има право на парично обезщетение за безработица (от 3 до 6 месеца), то продължава да има право на обезщетение съгласно законодателството на тази държава. Лицето загубва всички права на обезщетения съгласно законодателството на компетентната държава, ако не се завърне там при или преди изтичането на посочения срок, като в изключителни случаи компетентните служби или институции могат да разрешат завръщане на заинтересованото лице на по-късна дата, без то да губи правата си;
  • максималният общ период на запазване правото на парично обезщетение за безработица между два периода на заетост е установен на три месеца освен ако законодателството на компетентната държава е по-благоприятно, като компетентните служби или институции могат да удължат този период до максимум шест месеца.

 

За кандидатстване за износ на обезщетението се подава Заявление за издаване на преносим документ U2. Преносимият документ U2 удостоверява, че лицето има право да запази получаването на паричното обезщетение за безработица за срока посочен в него и при ежемесечно удостоверяване, че поддържа регистрацията си като безработно в държавата, където търси работа. Преносимият документ U2 следва да бъде поискан преди напускане на България, тъй като в противен случай лицето може да няма право да прехвърли обезщетението си за безработица и да го загуби.

В случай, че лицето се завърне в България или настъпи друго обстоятелство, което следва да се съобщи на НОИ, лицето следва да поиска държавата, където се е регистрирало като безработно да му издаде преносим документ U3.

Износ на парично обезщетение за безработица, отпуснато по законодателството на държава членка на ЕС, Норвегия, Исландия, Лихтенщайн или Швейцария при търсене на работа в България.

В случай, че на лицето е издаден преносим документ U2 („Запазване на правото на обезщетение за безработица”) от друга държава членка на ЕС, Норвегия, Исландия, Лихтенщайн или Швейцария в него е указан срок, в който то следва да се регистрира като търсещо работа в териториално поделение на Агенцията по заетостта (дирекция “Бюро по труда”). След регистрирането като безработно в България, лицето следва да подаде в Националния осигурителен институт Заявление за удостоверяване на датата на регистрация в българските служби по заетостта, към което да приложи издадения от преносим документ U2.

След подаване на заявлението, Националният осигурителен институт потвърждава датата на регистрация на лицето в службите по заетостта на България пред съответната компетентна институция на държавата-членка на ЕС, която е отпуснала паричното обезщетение за безработица и е издала преносимия документ U2.

В съответствие с изискванията на българското законодателство и разпоредбата на Регламент (ЕО) № 883/2004, съгласно която лицето следва да спазва контролните процедури, установени в държавата-членка, където отива да търси работа, лицето следва да поддържа всеки месец регистрацията си като безработно в териториалното поделение на Агенцията по заетостта (дирекция “Бюро по труда”). Това обстоятелство се потвърждава от Националния осигурителен институт по служебен път до съответната компетентна институция на държавата-членка на ЕС всеки месец, без да е необходимо подаването на заявление от лицето.

Обезщетението за безработица се изплаща директно от съответната компетентна институция по посочена от лицето банкова сметка, без посредничеството на Националния осигурителен институт или Агенцията по заетостта.

В случай, че по време на регистрацията, настъпи промяна в обстоятелствата (напр. лицето започне работа в България), то следва незабавно да информира компетентната институция на държавата-членка на ЕС, посредством преносим документ U3, който в България се издава от Националния осигурителен институт, след подаване на Заявление за издаване на преносим документ U3

Удостоверяване на български осигурителен стаж при кандидатстване за преценка правото на обезщетение за безработица от държава членка на ЕС, Норвегия, Исландия, Лихтенщайн или Швейцария.

Удостоверяването на български осигурителен стаж при кандидатстване за преценка правото  на обезщетение за безработица в държава членка на ЕС, Норвегия, Исландия, Лихтенщайн или Швейцария, се извършва по служебен път (след запитване от чуждата компетентна институция) със структуриран електронен документ U002. В случай, че лицето желае, удостоверяването на български осигурителен стаж при кандидатстване за преценка правото  на обезщетение за безработица в държава членка на ЕС, Норвегия, Исландия, Лихтенщайн или Швейцария, то може да подаде Заявление за издаване на преносим документ U1 (удостоверяване на български осигурителен стаж).

Парични обезщетения за безработица по международните договори за социално осигуряване и социална сигурност

В двустранните международни договори в областта на социалното осигуряване и социалната сигурност с държавите, извън ЕС/ЕИЗ се съдържат разпоредби, които позволяват сумиране на осигурителни периоди от тези държави, при преценка на правото и/или определяне срока за отпускане и изплащане на паричното обезщетение за безработица.

За разлика от координационните правила, които се прилагат с държавите членки на ЕС, Норвегия, Исландия, Лихтенщайн или Швейцария, компетентна да преценява правото без изключения е държавата, в която лицето е било наето на работа, преди да остане безработно.

По-долу ще намерите списък с действащите двустранни международни договори, в които е предвидено сумиране на осигурителни периоди в областта на паричните обезщетения за безработица:

Наименование на двустранния договор В сила от
1. Спогодба по държавното обществено осигуряване между Народна република България и Народна република Албания 01.05.1953 г.
2. Конвенция по социалното осигуряване между Народна република България и Федеративна народна република Югославия (приложима за Босна и Херцеговина) 01.09.1958 г.
3. Договор между Република България и Украйна за социално осигуряване 01.04.2003 г.
4. Договор между Република България и Република Македония за социално осигуряване 01.08.2003 г.
5. Договор между Република България и Република Молдова за социално осигуряване 01.09.2009 г.
6. Спогодба между Република България и Република Сърбия за социална сигурност 01.02.2013 г.
7. Спогодба между Република България и Черна гора за социална сигурност 01.10.2016 г.