Редът за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица е регламентиран в Раздел III и Раздел IV от глава четвърта „Обезщетения“ на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и в Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица (НОИПОБ).
1. Условия за придобиване на право на парично обезщетение за безработица:
Право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които:
- са регистрирани като безработни в Агенцията по заетостта;
- не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168;
- не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по КСО или законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на трудa.
2. Периоди, които се зачитат при определяне правото на парично обезщетение за безработица:
При определяне на правото на парично обезщетение за безработица се зачита и времето:
- на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете;
- на платен и неплатен отпуск за временна неработоспособност и за бременност и раждане, както и отпуска при осиновяване на дете до 5-годишна възраст;
- на неплатен отпуск до 30 работни дни в една календарна година, който се зачита за трудов и осигурителен стаж;
- зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание на международен договор, по който Република България е страна или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност.
3. Ред за отпускане на обезщетението:
Паричното обезщетение за безработица се отпуска въз основа на заявление до териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Отпускането, изчисляването, изменянето, отказването, спирането, прекратяването, възобновяването и възстановяването на паричните обезщетения за безработица се извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО и данните, декларирани в подадените от лицата документи за отпускане на паричните обезщетения, при условия и ред, определени с Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица (НОИПОБ).
(чл. 54а, ал. 3 и чл. 54л КСО)
4. Документи, които се подават от лицата за отпускане и изплащане на парично обезщетение за безработица:
Паричните обезщетения за безработица се отпускат въз основа на заявление, подадено по електронен път чрез използване на квалифициран електронен подпис или персонален идентификационен код на подателя в избрано от лицето териториално поделение на Националния осигурителен институт, или на хартиен носител в съответната дирекция „Бюро по труда“. Към заявлението се прилагат:
- акт за прекратяване на правоотношението (за справка);
- документ/документи, удостоверяващ/удостоверяващи осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която се прилага международен договор, по който Република България е страна, или европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност;
- документ за самоличност (за справка).
При прието заявление с нередовни или липсващи документи териториалното поделение на НОИ уведомява лицето в 7-дневен срок от приемането на документите, като му дава необходимите писмени указания за отстраняване на нередностите.
Уведомяването се извършва по избрания от лицето начин на комуникация:
- чрез лицензиран пощенски оператор с обратна разписка на посочения адрес за кореспонденция;
- по електронен път по реда на Закона за електронното управление.
Когато в 15-дневен срок от датата на уведомяването нередностите не бъдат отстранени и/или липсващите документи не бъдат представени, преценката на правото и определянето на размера на паричното обезщетение за безработица се прави въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО.
5. Начална дата на обезщетението за безработица:
Паричното обезщетение за безработица се изплаща от датата на последното прекратяване на осигуряването, ако:
- заявлението за отпускането му е подадено в тримесечен срок от тази дата;
- лицето се е регистрирало като безработно в Агенцията по заетостта в срок 7 работни дни от тази дата.
Ако заявлението е подадено по неуважителни причини след изтичане на тримесечния срок, паричното обезщетение се изплаща от датата на заявлението за определения период, намален със закъснението.
Ако заявлението е подадено в тримесечен срок, а регистрацията на лицето като безработно в Агенцията по заетостта е направена след изтичане на срока от 7 работни дни от прекратяване на осигуряването по неуважителни причини, паричното обезщетение се изплаща от датата на регистрацията за определения период, намален със закъснението.
(чл. 54а, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 КСО)
6. Размер на паричното обезщетение за безработица:
Дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски за фонд “Безработица” за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за всяка календарна година. Минималният дневен размер на обезщетението за безработица от 1 януари до 31 март 2022 г. е 12,00 лв., а от 1 април до 31 декември 2022 г. е 18,00 лв. Максималният дневен размер на обезщетението за безработица от 1 януари до 31 март 2022 г. е 74,29 лв., а от 1 април до 31 декември 2022 г. е 85,71 лв.
(чл. 54б, ал.1 КСО, чл. 11 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г.)
7. Изключения от правилото за определяне размера на паричното обезщетение за безработица:
Безработните лица, чиито правоотношения са прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326, 330 и 331 от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105, чл. 107, ал. 1, т. 1 – 4 и чл. 107а от Закона за държавния служител, чл. 162, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 от Закона за министерството на вътрешните работи, чл. 101, ал. 1, т. 5, 7 и 9 от Закона за Държавна агенция „Разузнаване“ и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други закони, получават минималния дневен размер на обезщетението безработица съгласно Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за срок 4 месеца.
Безработните лица, придобили право на обезщетение преди изтичане на три години от предходно упражняване на правото на обезщетение, получават минималния дневен размер на обезщетението за безработица съгласно Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за срок 4 месеца.
С § 2 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение на Закона за бюджета на ДОО за 2020 г., обн., ДВ, бр. 84 от 2020 г. се регламентира нов срок на ПОБ по чл. 54б, ал. 4, отпуснати с начална дата от 01.10.2020 г. до 31.12.2020 г. – 7 месеца. Разпоредбата се прилага и за всички обезщетения, отпуснати на посоченото основание, чийто срок не е изтекъл към 01.10.2020 г.
8. Определяне на месечното парично обезщетение за безработица:
Месечният размер на паричното обезщетение за безработица се определя, като полученият дневен размер се умножи по броя на работните дни в месеца, за който се отнася.
9. Парично обезщетение за безработица на лица, наети на работа на непълно работно време:
Лицата, наети на работа на непълно работно време в срока за изплащане на паричното обезщетение и получаващи възнаграждение по-малко от минималната работна заплата, установена за страната, получават обезщетение за безработица в размер 50 на сто от полагащото им се парично обезщетение за оставащия период на изплащане.
10. Особености при определяне размера на паричното обезщетение за безработица:
Когато в периода, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, се включва време, което се зачита за осигурителен стаж без да се дължат осигурителни вноски, или през което лицето не е осигурено за безработица, при определяне на осигурителния доход се вземат съответно:
- за времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете, на неплатен отпуск за временна неработоспособност и за бременност и раждане и на неплатен отпуск до 30 работни дни през една календарна година - среднодневната минимална работна заплата за страната за съответния период;
- а времето на платен отпуск за временна неработоспособност и за бременност и раждане, както и отпуска при осиновяване на дете до 5-годишна възраст - доходът, от който е определено паричното обезщетение по правоотношенията, по които лицето е осигурено за безработица;
- за времето, зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание на международен договор, по който Република България е страна - среднодневната минимална работна заплата, установена за страната за съответния период;
- за времето, през което лицето не е осигурено за безработица - среднодневната минимална работна заплата за страната за съответния период.
11. Определяне на периода, за който се отпуска паричното обезщетение за безработица и срокове за изплащането му:
Паричните обезщетения за безработица се изплащат ежемесечно през месеца, следващ този, за който се дължат, за период според продължителността на осигурителния стаж.
За осигурителен стаж на лицата се зачита времето след 31 декември 2001 г., през което те са осигурени за безработица.
Срокът за изплащане на паричното обезщетение за безработица се определя както следва:
Осигурителен стаж с осигуряване за безработица за времето след 31.12.2001 г. (години) | Срок на изплащане на обезщетението (месеци) |
до 3 години | 4 |
от 3 години и 1 ден до 7 години | 6 |
от 7 години и 1 ден до 11 години | 8 |
от 11 години и 1 ден до 15 години | 10 |
над 15 | 12 |
12. Спиране и възобновяване изплащането на паричните обезщетения за безработица:
Изплащането на паричното обезщетение за безработица се спира при настъпване на следните обстоятелства:
- получаване на обезщетение за временна неработоспособност след прекратяване на осигуряването - за периода, за който се изплаща обезщетението;
- изплащане на обезщетение за оставане без работа на основание нормативен акт - за периода, за който се изплаща обезщетението;
- събиране на доказателства за осигурителен стаж и/или осигурителен доход, придобит при прилагане на разпоредбите на международен договор, по който Република България е страна или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност.
- извършване на проверка от контролен орган или друг компетентен орган относно обстоятелства от значение за правото или размера на обзщетението; в този случай спирането е до приключване на проверката, но за не повече от 6 месеца.
Изплащането на обезщетението за безработица се възобновява от деня на отпадане на основанието за спиране за оставащия към датата на спиране период.
13. Прекратяване и възстановяване изплащането на паричните обезщетения за безработица:
Изплащането на паричното обезщетение за безработица се прекратява при:
- започване на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително осигуряване по КСО или законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда;
- прекратяване на регистрацията от Агенцията по заетостта;
- придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава, или при отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или на професионална пенсия по чл. 168;
- смърт на безработния.
Лицето е длъжно да декларира пред съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт настъпването и отпадането на посочените обстоятелства (с изключение на последното) в срок до 7 работни дни.
Ако по време на получаване на паричното обезщетение лицето започне да упражнява трудова дейност – основание за задължително осигуряване по чл. 4 или трудова дейност по законодателството на друга държава, която бъде преустановена след по-малко от 12 месеца, изплащането на паричното обезщетение се възстановява за оставащия към датата на прекратяване период, ако регистрацията на лицето в Агенцията по заетостта е направена в срок 7 работни дни от прекратяване на трудовата дейност. Ако регистрацията е направена след този срок по неуважителни причини, изплащането на паричното обезщетение се възстановява от датата на новата регистрация за оставащия към датата на прекратяването период, намален със закъснението.
14. Възстановяване на добросъвестно получено парично обезщетение за безработица:
Изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата без лихва до изтичане на срока за доброволно погасяване на задължението за следните периоди:
- за периода на полученото обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение, определено съгласно нормативен акт;
- за периода, за който им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България, или пенсия за старост в друга държава, пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168;
- за периода, за който лицето е получило парично обезщетение за временна неработоспособност, за бременност и раждане или обезщетение за оставане без работа, определено съгласно нормативен акт.
В 7-дневен срок от изплащане на обезщетението за оставане без работа поради незаконно уволнение осигурителят е длъжен да представи копия от съдебното решение и платежните документи в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт.
15. Възстановяване на недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица:
Лице, което не е декларирало в законоустановените срокове настъпилите изменения, които се отразяват върху основанието за получаване на парично обезщетение за безработица, върху периода за изплащане или размера му, и продължава да го получава, връща неправомерно получената сума с лихвата по чл. 113 КСО.
(чл. 7, ал. 2 НОИПОБ, чл. 113 КСО)
16. Ред за отпускане, изплащане, изменяне, спиране и прекратяване на паричните обезщетения за безработица, както и за възстановяване на добросъвестно и недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица:
Паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Разпореждането се издава в 14-дневен срок от приемане на заявлението или от деклариране на съответните обстоятелства.
Длъжностното лице може да измени или отмени влязлото в сила разпореждане, когато: са представени нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение; паричното обезщетение е неправилно отпуснато или неправилно е отказано отпускането му. Същото длъжностно лице издава разпореждане и за възстановяване на добросъвестно и недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица.
(чл. 54ж, ал. 1-3, чл. 54е, ал. 4 КСО, чл. 5, ал. 1 НОИПОБ)
17. Ред за изплащане на паричните обезщетения за безработица:
Паричните обезщетения за безработица се изплащат от Националния осигурителен институт на лицата по декларирана от тях лична платежна сметка. Обезщетенията се превеждат на всеки доставчик на платежни услуги, лицензиран от Българската народна банка, или клон на доставчик на платежни услуги, осъществяващ дейност на територията на Република България на 15-то число на месеца, следващ този, за който се отнасят.
(чл. 54ж, ал. 3 КСО, чл. 12 НОИПОБ)
18. Уважителна причина
За целите на паричните обезщетения за безработица “уважителни причини” са: задържане от органите на властта; явяване в съд или друг държавен орган; участие във военноучебен сбор или преподготовка; заболяване и други подобни обстоятелства, удостоверени с официален документ, за които териториалното поделение на Националния осигурителен институт е уведомено своевременно.
19. Упражняване на право на обезщетение за безработица:
„Упражняване на правото на обезщетение за безработица” е наличието на период, за който е изплатено отпуснато парично обезщетение за безработица.